The Library
Ако наистина приемам сериозно духовното си търсене, ще започнеш да приемаш разочарования, мъки и съпротивление като собствени слабости и грешки, които се дължат на лични ограничения и липса на дисциплина. Не прехвърляй вината на съдбата или другите. С тази нагласа успехите ще дойдат бързо. Но ако се съпротивляваш, извиняваш или се самосъжаляваш – намираш извинения извън себе си и развитието ти само се забавя или спира! В единия случай се вкопчваш здраво в Егото. В другия – се освобождаваш от него.
7.11.2.19,Коренът на всички проблеми не е човешката злоба или животинските му черти или алчният му ум. Това е неговото Аз, защото всичките други злини произлизат от него. Това е собственото му его. Ето го невероятното себепротиворечие на човешката ситуация. Личното съществуване на човека е това, което му носи страдание и все пак той държи на него като на собствения си живот.
7.11.2.22Човек може да извърви дълго разстояние по пътя към себепознанието и тогава, когато успехът започне да се появява на хоризонта, той може да се провали и да изпадне от него при последните няколко изпитания. Успехът му сам по себе си може да започне да поражда суета, гордост, амбиция и арогантност. По този начин егото му отново се стимулира, вместо да бъде овладяно. Така човек излиза от пътя, въпреки че вече е стигнал толкова далече.
7.11.2.50Ако егото не успее да го впримчи чрез пороците му, то ще се опита да го направи чрез добродетелите му. Когато е постигнал достатъчен напредък, който да му даде увереност, ще бъде повлечен хитро и незабележимо в духовна гордост. Твърде бързо и твърде погрешно ще повярва, че самият той се отличава от другите хора със своите постижения. Когато тази вяра е силна и твърда, когато страданието му от самонадеяност се нуждае от лечение, несъзнателно ще бъде изкопан ров за него от други хора и собственото му его ще го отведе право в него. Извън страданията, които ще последват това поражение, той ще има шанс да израсте по-смирен.
7.11.2.55
18 н 2011
9 о 2012
19 м 2012
27 н 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se