Там, в най-дълбоко състояние на съзерцание, той осъзнава друго нещо - че както светът на предметите извън така и светът на мислите вътре - те изчезват. Но тогава не следва безсъзнанието.Това, което остава, е непрекъснатото статично безличностно и непроменящо се съзнание. Това е най истинската и дълбока същност на човека...

Source: The Notebooks of Paul Brunton