Paul Brunton Daily Note
В тези моменти, когато той се докосне до спокойния център на своето същество, той забравя за нещастията си и се наслаждава на щастието. Това му дава следа към правилния начин да намери истинско щастие, което толкова много хора търсят и толкова малко намират. To e вътре в нас.
| Да мислиш е мисловна дейност, също както да се движиш е физическа дейност. Поучението „Бъди в покой и знай, че аз съм Бог“ има предвид не само тялото, но и ума. И двете трябва да прекратят дейността си, ако искате да постигнете по-висше съзнание.
| Човекът, който, според Библията, е направен по образа на Бог не е земен човек, видим за всички и говорещ с глас, звучащ във физическите уши. Той може да бъде намерен в дълбокия център на съзнанието, където има само Небитие, и говори в тишина на внимаващия ум, не на други хора.
| Прекаленото поглъщане от външни неща, прекалено малко с вътрешен живот, създава дисбаланса, който виждаме навсякъде днес. Вниманието, което хората отделят на външните обстоятелства, се равнява почти на обсебване.
| Може и да вярвате в религия, но не е достатъчно да вярвате във философия; трябва и да я изучите. Нито пък може да бъде изучена само с главата; трябва да бъде учена също със сърцето и духа. Следователно не очаквайте да я усвоите за няколко години, а отделете целия си живот за тази задача.
| Ритуалите и формите на религията произлизат логически от гледната точка, че Бог е отделен от и външен на съществата от вселената. Ето защо почитането на Бог и общуването с него също трябва да бъдат външно дело. Теориите и практиките на мистицизма, за разлика от това, произлизат от гледната точка, че Бог е вътрешно свързан с всички същества.
| Вярно ли е, че повечето хора страдат от сбъркана самоличност?
| Когато той успешно е преминал през последното предизвикателство, надмогнал е последното изкушение и е направил последната жертва на егото си, наградата ще бъде близко. Благословията на Върховния Аз ще стане явна, осезаема и свещено обгръщаща.
| Колкото повече се опитваме да вкараме безличието в мислите си и в живота си, толкова по-малко вероятно е да се идентифицираме с егото. Така се прави път, прави се място на това, което е зад егото, за да започне то да се проявява.
| Да играеш ролята на наблюдател на живота, на собствения си живот, означава да подпомогнеш процеса на вътрешно отделяне от него. А полето на наблюдение трябва да включва и мисловните събития, и действително случващите се също...
| Да достигнете съзнанието на Върховния Аз е нещо, което може да се случи само с благословия. Въпреки това, има връзка между него и усилията, които водят до него...
| Нека никой не си представя, че контактът с Върховния Аз е сънлива замечтаност или приятно, фантастично състояние. Това е жизнена връзка с поток на покой, сила и добра воля, които текат непрестанно от невидимия център към видимия Аз.
| Всеки път, когато някоя мисъл надигне глава, оценете я такава, каквато е, и след това я оставете настрана. Всеки път, когато някоя емоция се надигне, разпознайте и нея и след това се разграничете от нея. Това е пътят на Себезапитването, защото докато правите тези неща, вие пазите волята, насочена към намирането на центъра на вашия Аз ...
| Нима трябва да отречем ясните послания на тези просветени хора – т.е. послания за Късия Път, че вие сте божествени? Дали знаем повече за божествените неща от тях? Защо не можем да приемем идеята, кoятo те описват не кaтo теория, а откритие?
| Въпреки че повечето време той не съзнава тази връзка с Върховния Аз, поне веднъж в живота си има проблясъc, който го навестява и преодолява несъзнателността. Той зърва своя максимален капацитет. Но яснотата и интензивността на проблясъка зависят от собствената му възприемчивост. Могат да са както слаби, така и силни.
| Схващането, че първо е необходимо да станете монах или да живеете като светец, преди да можете да се сдобиете с това знание, е погрешно. Трябва да намерите вътрешния си Аз и това само по себе си ще ви пречисти, ще обуздае страстите и ще укроти егоистичността. Когато магическото докосване на Върховния Аз падне върху нас, нашата дълго пазена глупост си отива, а нашите силно стиснати пороци отмират и изчезват.
| Неговият Върховен Аз се замърсява от собствените му нечистотии също толкова, колкото слънчевата светлина се замърсява от отвратителните места, които озарява.
| Ако човек събере достатъчно вяра, от космическия ум ще дойде отговорът на неговите желания и, постепенно, отговорите на неговите въпроси. За да ги получи, човек трябва да се научи да бъде вечно бдителен за интуитивни чувства и послания от най-деликатна природа и да има доверие на вътрешните си подбуди. В центъра на вниманието му трябва винаги на бъде Бог.
| Не можем да познаем Бог в пълнотата на неговото съзнание, но можем да познаем връзката, която имаме с Бог. Наречете я душата, ако се налага, или пък Върховния Аз, ако предпочитате, но да зърнете за момент тази връзка означава да се преродите.
| ... Мисията не е еднолентов, а по-скоро трилентов път. Той трябва да върви по него със своите интелект, интуиция и дела ...
| Всички човешки мисли и преживявания преминават през контраста или различията на две неща. Иначе за нас би било невъзможно да мислим или да имаме преживяване. В цялото човешкo съзнание има двойственост: мисълта и обектът на мисълта, Азът и това, което той съзнава. Но в най-дълбоката, подобна на транс, медитация тази двойственост изчезва и остава само чистото съзнаване, недвойствената реалност, съществуванe.
| Слънцето е лицето на Бог във физическия свят.
| Масата на външните действия се превръща в тежко бреме. Независимо дали са тривиални или важни, случайни или значитeлни, те ни пречат да се вгледаме в истинския Аз, точно колкото и пренасищането от натрупването на излишни вещи.
| ... На определен етап той трябва да се научи да „се отпуска“ повече и да позволява на Върховния Аз да го обладава, вместо да се напряга да придобие нещо, което смята, че все още му убягва. Всеки един ученик, който го е преминал си спомня какъв голям напредък е постигнал, когато е направил това откритие ...
| Това е неговият истински Аз. Той го търси, моли се за него и общува с него в миналото сякаш е нещо различно и отделно от самия него. Сега той знае, че това е бил самият той, че няма нужда да прави което и да било от тези неща. Единствено трябва да разпознае какво е той всъщност и да го съзнава във всеки момент.
| ... Светът ще има нужда от мъже и жени като лидери, чиито корени да са дълбоко в живота на божественото, но чиито интелект е много буден, чиито ръце са много живи и чиито сърца са широко отворени.
| За да се постигне този тип концентрация, при която вниманието е оттеглено от външния свят и е насочено върху себе си, е необходима решителност да не се спира, докато това изострено състояние не бъде постигнато. Всички други мисли биват отхвърлени в самия момент, в който се зараждат. Ако в началото има стремеж и отдаденост на Върховния Аз и в продължение на опитите също, то постепенно напрежението си отива и Спокойствието го замества.
| На интервали, при някои страшни, щастливи или спокойни случаи,той може да усети носталгия за това, което той може съвсем бегло да разбере. Той може да го нарече, в своето невежество, нещо друго, но това е всъщност неговият душевен център.
| Всичките знания и преживявания са неща от този свят на петте сетива. Върховният Аз не е в тяхната сфера на действие и затова не следва да бъде преживян по същия начин ...
| Повечето хора имат нужда от драстичен шок, подсилено събуждане, рязко разсънване от дългият блян, представляващ егоистичното съществуване, за да могат въобще да оживеят духовно. Това е ефективно само ако разваля стари навици и наклонности, като по този начин създава нов човек ...
|
en
bg
bulgarian
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton Stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se